Исторически факти

КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ

Местността Попови ливади е свързана с историческото минало на Гоцеделчевския край. Тук в миналото намират убежище стари харамии и смели войводи, които с оръжие в ръка се борят за освобождението на района от османското иго. Сред тях се открояват неврокопският войвода Атанас Тешовски, а по-късно и легендарния Яне Сандански, наричан от местните хора „царот на Пирина”.

Една смела идея на Сандански се разисква тук в края на април или началото на май 1908 г. С най-близките му саратници – Александър Буйнов, Димитър Икономов, Димитър Арнаудов, Чудомир Катранджиев и Тодор паница – а именно: отвличане на княза и с откупа да финансират революционното дело.

През октомври 1912 г., в навечерието на освобождението на Неврокоп от турско робство, на Попови ливади се съсредоточават четите на Александър Буйнов, Димитър Арнаудов и Тодор Паница, които слизат в града и се присъедияват към българската война за преследване на турските войски на юг към Драмско.

Сражение на Попови ливади става по време на Междусъюзническата война през 1913 г. с гръцките войски. В един боен български отряд участват Катранджиев, Паница, Арнаудов и Таската Серски.

В източния край на Попови ливади се намира изоставената Влашка черква, около която през XIX и началото на XX в. Съществува влашко овчарско селище с около 150 колиби и 660 жители, според други със 70 къщи и няколко стотици жители. По гръцки източници тук живеели около 120 влашки семейства “при най-доброто време” с 6000 овце и 1000 коня.

Подробни сведения за живота и дейността им дава гръцкия митрополит Теодоридис, който с цел „да допринесе за духовния напредък на властите” ги посещава няколко пъти в периода 1904 – 1907 г. Според него първите 7 влашки семейства дошли на Попови ливади през XVIII в. От Епир и Тесалия /Гърция/. През 1905 г. в недовършено училище тук се учат 15-20 деца на гръцки език.

Многобройните влашки стада, снабдявани със звънци от Неврокоп огласят обширните поляни на Попови ливади от Гергьовден до Димитровден. През зимата се отправяли на юг към Беломорието.

Власите са християни, привърженици на гръцката патриаршия. По време на Междусъюзническата война подпомагат гръцките войски. Из засада избиват понякога български войници и присвояват оръжието им.

От спомените на Димитър Г. Витанов от с. Делчево, съхранявани в музея на гр. Гоце Делчев научаваме следното: Най-богатия влах кара Атанас от селището на Попови ливади сгодил сина си за влахиня от с. Лопово, разположено високо над Мелник. Предусещайки, че е възможно власите да бягат след неуспеха на гръцките войски, той побързал да организира сватбата на сина си. Около 100 сватбари на коне с гайдар от с. Делчево потеглят за булката по маршрута Пиленцето – Баничка мандра – Тодорова поляна – Караорман – с. Лопово. Шест души от тях са въоръжени с български малинхери. При наближаване на Лопово, а и след вземане на булката и потегляне по обратния път, околността се оглася от стрелбата на сватбарите.

Пукотевицата е дочута от четниците на Яне Сандански, които се намирали в Караорман. Знаейки за подкрепата на власите към гръцките войски, четниците им устройват засада. Спират сватбата, заделят шестимата и след като им го отнемат ги набиват здравата. Те едва успели да се качат на конете си. Добре че Сандански не знаел откъде са им пушките, иначе начаса би ги избил. Това войводата разбрал по-късно. За всички тези злини власите получили възмездие, голяма част от тях избягват, след което селото им напълно опустява и престава да съществува.

През XIX в. в околностите на Попови ливади пребивават и турски-юруци, една част от които се занимават с пастирство, а друга произвежда дървени въглища за нуждите на примитивния железодобив в някои селища в Южен Пирин и около Алиботуш /сега Славянка планина/.

На 6 км западно от Попови ливади се намира лобното място на Яне Сандански, убит из засада в местността Блатата на 23.04.1915 г. Възпоменателна плоча до старата бука напомня за гибелта на видния революционер.

От двадесетина години насам ежегодно в началото на август на Попови ливади се провежда внушителен туристически събор с тържествено честване годишнината на Илинденско-Преображенското възстание. Идват хиляди хора от Гоцеделчевско, Санданско и Петричко, за да отдадат почит на славните илинденци и се порадват на красивата пиринска природа.